Цитоксан, циклофосфамид

Цитат :: Цитоксан, циклофосфамид

Много мощно лекарство, известно и като циклофосфамид, нарича се “алкилиращо” лекарство защото изменя химично молекулите в клетките с цел да предотврати деленето им. Цитоксан може да се взема перорално или да се дава под форма на инжекция венозно на определен период от време.Количеството на лекарстовото зависи от ръста и теглото на пациента.
Цитоксана е лекарство ползвано при тежки форми на SLE , като например такива засягащи бъбреците, белите дробове и мозъка.Страничните ефекти са много и варират в зависимост от дозата и индивидуалността на пациента, но могат да включват загуба на коса, промени в химията на черния дроб, недоимък на продукцията на костен мозък, рани в устата и чувство на умора.
Един от главните необратими странични ефекти причинени от цитоксана е инфертилитет/неспособност за забременяване или оплождане/ или загубата на способност да се износват деца.Това е резултат от изменения на яйчниците и текстикулите след ползване на лекарството.Препоръчва се преди започване на терапия с цитоксан, в случай че сте решили да имате деца да се съхрани сперма или яйцеклетки.
Втората важна особеност на това лекарство е способността му да се развие злокачествено образувание или рак някъде в бъдеще време.Всеки който е подложен на подобно химио-третиране трябва да прави редовни тестове ( преброяване на кръвни телца), процедури ( колоноскопия) и рутинни прегледи на лекар за да са сигурни че не развиват нещо злокачествено.
Когато се дава интравенозно (IV Cytoxan), лекарите често следят за голям пад в броя на левкоцитите, който се случва в период 7 до 10 дни след IV-администрирането. Важно е да се следи и замерва нивото на левкоцитите с честота от 10-ина дни за няколко седмици.Това е така защото ако пациента приел лекарството не поема достатъчно течности може да развие състояние наречено “хеморагичен цистит” или кървене от пикочния мехур. Това е наличие на кръв в урината и може да бъде плашещо.Пациенти на IV цитоксан могат да приемат и Mesna (познато като Mesnex или Uromitexan), който намалява ефекта на цитоксана и неговите токсични продукти върху пикочния мехур.

• Cyclophosphane (Kievmedpreparat) - сухи флакони 200 mg с разтворител.
• Cytoxan (Bristol-Myers Squibb) - таблетки по 25 и 50 mg и флакони 200 mg.
• Endoxan (Asta Medica) - дражета 50 mg; сухи ампу ли по 50 и 100 mg.
• Syclophosphamide (Orion) — таблетки 50 mg; флакони по 100 mg/24 ml, 200 mg/24 ml, 500 mg/50 ml и 1000 mg/100 ml.
Фармакокинетика. Има t1/2 от 3 до 11 h и СПП <1%.Около 50% от приложената доза в черния дроб се превръща в активни метаболити (4-хидроксициклофосфамид - основен алкилиращ метаболит, фосфорамидмустард, акролеин), които се екскретират с урината и имат улцерогенно действие върху уротела (особено на пикочния мехур).
Фармакодинамика. Освобождава алкилови радикали и свързва ковалентно двете вериги на ДНК. Освен това циклофосфамидът действа имуносупресивно (намалява броя на имуноглобулиноносещите В-лимфоцити и повишава броя и активността на Т-лимфоцитите, които имат способността да разрушават туморните клетки).
Показания: Рак на белия дроб, яйчниците, млечната жлеза; лимфогрануломатоза, лимфосарком, ретикулосарком, миеломна болест, хронична лимфолевкоза, остра левкоза. Като имуносупресор е показан при нефрози в детската възраст, системен lupus erythematodes, ревматоиден артрит, увеити, за потискане реакцията на отхвърляне при трансплантация на костен мозък, бъбреци и др.
Рисков фактор за бременността: D.
Приложение. Инжектира се венозно или мускулно и по-рядко - интраперитонеално, респ. интраплеврално. Съдържимото на ампулите се разтваря ех tempore със стерилна двойно дестилирана вода, като за 100 mg субстанция се използват 5 ml разтворител. Ампулите трябва енергично да се разклатят в продължение на 30-60 s до получаване на бистър разтвор, който има трайност 2 h.
Венозно или мускулно циклофосфамидът се инжектира по 200 mg/24 h или 400 mg/48 h. ДД и продължителността на лечението се определят по резултатите от хематологичните изследвания. Ако не се получи терапевтичен ефект след инжектиране на първите 3-5 g,лечението се прекратява. МЕД циклофосфамид за възрастни е 300 mg i.v. (i.m.). МДД - 600 mg i.v. (i.m.). Курсовата доза е 8-14 g i.v. (i.m.).
При асцит или плеврален емпием, свързани с неоплазмения процес, като допълнение към венозното приложение трябва след всяка пункция интраперитонеално, респ. интраплеврално, да се въвежда по 400-1000 mg циклофосфамид. Препаратът се прилага орално след хранене за продължителна поддържаща терапия в ДД 100-200 mg.
Взаимодействия. Като ензимни индуктори барбитуратите засилват метаболизма на циклофосфамида и токсичните му ефекти, а ГКС и хлорамфениколът поради ензимна инхибиция отслабват неговия ефект.
Нежелани реакции. Често (до 90% от случаите) 18-20 дни след започване на лечението се наблюдава частично или пълно падане на косата. След спиране приемането на препарата косата се възстановява. Сравнително рядко се наблюдават световъртеж, влошаване на зрението, протеинурия, хематурия, болки в костите, повишение на т. т. (2-3 дни след интраплеврално, респ. интраперитонеално въвеждане).
При предозиране - повръщане, главоболие, тежест в стомаха. Донори на SH- групи (напр. Mesna) се използват за предотвратяване улцерогенния ефект на акролеина и другите метаболити на циклофосфамида върху уротела.
Противопоказания: Кахексия, анемии, тежки бъбречни и чернодробни заболявания, брой на левкоцитите под 3,5.109/1 и на тромбоцитите под 120.109/1.');