Тестове

Заглавие: Тестове Нед Сеп 14, 2008 11:26 am

Цитат :: Реших да ви напиша малко и за тестовете които се правят и спецификата им, начин на провеждане и т.н.Надявам се ще бъда полезен на някой.

Лабораторните тестове диференцират SLE от другите заболявания на съединителната тъкан; ANA, CBC, уринализа, както и химичен профил включващ бъбречна и чернодробна функции/тестове/ следва да бъде направен. Диагнозата се прави ако поне 4 от критериите са представени по едно и също време, но е възможно наличие на SLE и при по-малко от 4 критерия. Ако се подозира диагноза, но не е установена, може да бъде полезно допълнително тестване за антитела.

-Анемия- теста за анемия включва тези за хемоглобин, хематокрит, и брой на еритроцитите. В добавка нивото на желязото, общ свързващ капацитет на желязото и феритин може да се тества. По всяко време в течение на болестта, 40 % от пациентите със SLE ще бъдат анемични. Анемията може да бъде причинена от недоимък на желязо, кървене на храносмилателния тракт, лекарства, формация от антитела на еритроцитите или "хронично заболяване". Когато за първи път биват диагностицирани около 50% от пациентите имат форма на анемия с нормална концентрация на хемоглобина и еритроцитите. Нарична се нормохромна-нормоцитична анемия или "анемия на хронична болест". Автоимунна хемолитична анемия с позитивен тест на Коомбс е слабо разпространена.

Тест на Ширмер – тест за сухота в очите асоцииран с Синдрома на Сьогрен.
Малка лента филтърна хартия се поставя във всяко око, в ниската част на клепачите. След това очите се затварят за 5 мин. След изтичане на времето хартията се взима и изследва за влажност. Има вероятност теста да е леко некомфортен за очите.Теста е негативен когато има наличие на повече от 10 mm влажност върху филтърната хартия в рамките на 5 минути.
Двете очи нормално секретират едно и също количество сълзи.

Лумбална пункция Ликвор може да се вземе от различни места (вентрикули, цистерни, лумбален сак и др.). Най-често за анализ, намаляване на ликворното налягане и прилагане на медикаменти се извършва лумбална пункция. Лумбалната пункция отнема от 15 до 20 минути. Процедурата е болезнена и некомфортна за пациента. Нужно е време за почивка след това между 2 и 12 часа( в легнало положение), както и е важен приема на течности.Пунктира се лумбалния сак между L3/L4 или L4/L5 прешлени с различни игли за еднократна употреба. Има няколко важни правила при изследване и интерпретиране на ликвора:
1. При пунктиране ликворът се събира в три порции, като първата порция е няколко капки за елиминиране на артефакти.
2. Всяка течност, извадена от субарахноидното пространство се изследва, независимо от макроскопския вид, дори кървав ликвор..
3. Ликворът се събира в прозрачни, химически чисти, стерилни, запушващи се съдове.
4. Изследването на ликвора, особено цитологията, трябва да започне до 30-тата минута след пункцията, за елиминиране на цитолизата.
5. Интерпретацията на ликворните данни изисква съобразяване с клиничната картина, данните от другите изследвания, състоянието на КЛБ и резултатите от изследване на периферната кръв.
6. Всички процеси, свързани със състоянието на болния, мястото на пункцията, транспорт и съхранение на ликвора се отразяват на резултатите
Лумбалната пункция се избягва при високо интракраниално налягане, особено при обемни процеси в fossa posterior, при супорация над спиналния канал, при тромбоцити под 40 000 и протромбиново време под 50%.
“Нормалният” ликвор не изключва патологичен процес.
Изследването на ликвора по правило протича в следната последователност: макроскопски вид, цитологичен, биохимичен и имунологичен анализ.
Макроскопско изследване. Ликворът е безцветена, прозрачна и без фибринова мрежа течност, макроскопски трудно отличима от дестилирана вода. Промяна в прозрачността (опалесценция или мътнина) се наблюдава при увеличение на броя на клетките и увеличение на общ белтък. Опалесценция и мътнина, дължаща се на увеличен брой клетки, се елиминира при центрофугиране и остава, ако се дължи на увеличен белтък . Най-честата промяна в цвета на ликвора е ксантохромията - видима или невидима. Ликворът може да бъде жълтеникав, кафеникав, ръждив и др. Дължи се на интратекално (вътречерепно) кървене или нарушена КЛБ. Верифициране на пигментите (оксихемоглобин, метхемоглобин, билирубин и др.) може да стане чрез спектрален фотометричен анализ (СФМ). Доказване на оксихемоглобин поради лизиране на еритроцити (от 2-рия час до 5-6 ден) е типично за субарахноидния кръвоизлив (САК). При хематом се установява метхемоглобин. Хеморагичната ксантохромия се характеризира с нормо- или лека протеинрахия, а застойната - с хиперпротеинрахия. Кървав ликвор (еритроцитрахия) винаги поставя въпроса за артефактно или истинско кървене. Разграничаването им изисква анализ на: цвят, СФМ, брой на еритроцити и левкоцити, макрофаги, хематокрит, фибриноген,
лактат и др. в отделните порции. Истинската еритроцитрахия е характерна за мозъчно-съдовата болест, мозъчните травми, тежък туберкулозен менингит,СПИН., някои тумори и други.');

Тестове за бъбречна болест- няколко теста се правят, за да се оцени пациент с бъбречна болест.
-измерване на нивото на филтрация на гломерулите и протеинурия- нивото на филтрация на гломерулите е мярка за ефективността на бъбреците при филтриране на кръвта и възможността им да изхвърлят продукти от метаболизма.Типично се прави като се събира 24-часова проба, за да се измери клирънса на креатинина.24-часовата проба може да се ползва и за оценка на загубата на протеини.
-отношение протеини/креатинин -теста е полезен за да измерва протеиновите загуби и е полезен за пациентите
-анализ на урина/уринализа/- индикира присъствието или развитието на бъбречна болест.За пример протеинурията може да бъде надежден индикатор за бъбречна болест. Присъствието на еритроцити, левкоцити, части от клетки в урината индикира бъбречна болест.
-измерване на концентрацията на серумния креатинин- креатинина е отпадъчен продукт от мускулния метаболизъм който се изхвърля от бъбреците.Загубата на бъбречна функция като следствие на lupus nephritis причинява увеличение на серумните нива на креатинина.Концентрацията на креатинина в серума може да се използва за определяне на нивото на бъбречно увреждане.
-бъбречна биопсия- използва се за определяне на присъствието на имунни комплекси , степента и типа на възпаления в гломерулите.Диагностицирането на степента и типа възпаление може да подпомогне определянето на третираща програма за лупус.